Рожденичката Пенелъпи Дъглас

„Джордан
Той ме прие, когато бях на улицата. Не ме използва, не ме нарани, чак стъпва на пръсти около мен. Изслушва ме, защитава ме, вижда истинското ми аз. Но… Когато се прибира от работа, сърцето ми затуптява бясно, а погледът му, изпълнен с желание, ме изгаря.

Трябва да спра това. Просто не може да се случи. Сестра ми някога ми каза, че просто няма свестни мъже – а дори случайно да откриеш някой такъв, то той ще е обвързан. Само че не Пайк Лоусън е обвързаният. Аз съм.

Пайк
Приютих я, защото мислех, че просто помагам. Но дните минават и нещата стават все по-сложни. Трябва да спра да мисля за нея, да престана да притаявам дъх всеки път, когато я засека у дома. Не мога да я докосна и не бива да я желая.

Тя е на деветнайсет. Аз съм на трийсет и осем. И съм бащата на гаджето ѝ. Сега и двамата живеят при мен. Какво толкова може да се обърка?“
Из книгата