Немирното мече Уршула Козловска Робертино

„Изтече неусетно лятото, уви,
гората есента преобрази
и всичко стана тъй различно,
а то държи ли се прилично?

Не, Меца моли го: „Игрите забави,
ела при мама най-накрая, поседни“.
Мъникът все тъй весело нехае
и все така свободно си се шляе.

Гората цяла смее се от все сърце,
меченцето немирно кой ще го спре?“
Из книгата