Второ допълнено издание.
Това е история за светлината, която все пак побеждава мрака. За надеждата, която винаги крачи пред отчаянието.
И за любовта, която надмогва загубата. История за новото начало, разказана със силата на думите и чистотата на образите.
Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо.
Единственото, което може да прави – обездвижен в шини – е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло.
Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери. Бъбривият оптимизъм на стареца се сблъсква с горчивия нихилизъм на младежа.
Но това, което започва като почти банално говорене, колкото да мине времето, постепенно се разгръща в разказ за оцеляване и победа,
за спасителния пояс на любовта и за победата на красотата над тъмнината. Чуваме ли, когато слушаме? Виждаме ли, когато гледаме?
Трябва ли животът да ни отнеме най-скъпото, за да ни срещне с най-важното? В свят, в който всеки е убеден, че е различен, има нещо, което изконно ни свързва един с друг. Жаждата.
„Илюстрациите за тази книга, подобно на героя в нея, се лутаха дълго, изгубени в морето на изобразителното. Започнаха твърде уверено, като конкретни графични рисунки, но тъй като истината никога не е черно-бяла, постепенно изгубваха ясните си очертания, за да се превърнат в свободни, жадни за друг живот акварели.“
Дамян Дамянов
С акварелни илюстрации от Дамян Дамянов.