Последните деца на Земята и забранената крепост Макс Бралиър

Най-голямото забавление насред зомби апокалипсис, което някога ще преживеете!
„Свивам рамене. Не съм виновен за пейзажа. Не съм виновен, че игрите ни на Познай какво виждам се повтарят. Седим на същото място и гледаме едно и също нещо от много време.

И не от часове. Не. С Джун седим на този болборд и се взираме в тази крепост от седмици. Ние провеждаме наблюдение. В общи линии сме шпиони. Шпиони, които шпионират от много, много далече.“
Из книгата